автор: Gligor

Откаде ни дойде и това до главата не преставаме да се чудиме у хоремаго ебаси.
Вече немало да бъде законово да едеме квито яйца снесат кокошките, а требвало било да са само от щасливи кокошки. Оно понеже защото сичките ора станаме щастливи та опреме до кокошките, ама като е текъв законо кво да прайме. Че едеме кво е законово и те тека. Що оно е по-добре да едеме яйца от щасливи кокошки, отколко да олезнеме по затворете не е ли тека.
Та се сабраме на савещание у хоремаго да расаждаваме как да напрайме кокошките щасливи. Пинаме по едно колко да не почнеме без нищо, после викнаме на Благой по още едно и се омислиме като как да подразбереме кога една кокошка е щаслива и кога не съвсем ебаси. Що Петарчо Пъпката бил чел некаде из весниците че не било обяснено башбаш като за пред ората онова с кокошките. Само било написано че требвало било да им напрайме поширочки курниците. Добре ама оно човек може и нашироко да живее и па да е нещастен не е ли тека. Е като е тека що па да не важи и за кокошките.
А Къци Ходожнико като виде че сме на тесно и го обърна на бизнеси ебаси. Вика че требвало да си поръчаме при него по неко картина за кокошките и да ги изпоокачиме по курниците. Картините а не кокошките. Щото вика че щел да изрисува породисти петли на тех и кокошките щели биле да бъдат силно вдахновени ката ден. Обаче Личко Шахмата нели мисли аналогично, та се присети и му рече. Абе Къци, нема кокошка коя че претпочете нарисуван породис петел пред жив не толко породис ама скоклив вика. Ние сичките допиме кой кво имаше в знак на сагласие с мисалта на Личко и приключиме бизнесо на Къци.
Викнаме по още едно и продалжиме да расаждаваме. Киро Тиро зима думата и рече. Абе не е ли потходящо да почнеме да им сипваме по малко рикиа у водата вика. Тека че одат омаламащени и сички несгоди вика че им изчезнат като нема нищо. А като нема да им е несгодно че им стане весело вика. А като им стане весело значи че са щасливи вика. Що нема щаслив човек на кой нещо да му е несгодно не е ли тека. На мене веднъга ми присветна че работата отива накъде подигане оборото на казано, та се надигнах и рекох добре. Ама май не саобразих да изчекам, що они и другите се досетиа за оборото, та отфърлиа с калабалък и това предложение на Тиро за ощасливяване на кокошките.
От немане кво да прайме викнаме по още едно ебаси. И у тоа момент у хоремаго олезна Николина Пощажийката уж да пита нещо на Благой жена му. Добре ама като е немаше на Благой жена му, Николина се поварте нанавам нанатам и нели е льобопитна като секо женско, та зе да потпитва кво тека сме се омалчале. А Владо Мастикара си нема работа та и обесни за проблемете с кокошките. Без ваобще изобщо да се чуди, пощажийката направо ни нарече мъже. Ама тека неодобрително некакси. Кво сте се зачудиле вика, като на десет кокошки я се падне я се не падне по един петел. Я направете тека вика, че на сека кокошка да се падат по два петела като минималнос и да видите че по-щаслива от тех нема да е даже и Натка от горната маала. Пак ни обиди на мъже, фръцна се и си излезна. А ние се омалчаме тоа път гузно некакси.
Добре ама гузен човек кво да прай, освем да си викне още по едно. Благой Кръчмаро като най-силен по сметките изчисли че варианто на Николина че ни се върже бая нанагорно в смисал на пари за още петли, та го отфърлиме и него. Варианто а не Благой. Тогава фнезапно се надигна Величко Тихото и промалви, че е време да се дигаме що ако се помотаме още, като нищо че ни се поеви проблем и с оборото на Благой. Това ни сецна некакси та отложиме опсъжданиците за щасливоста на кокошките за утре и един по един се изнизаме от хоремаго по темниците.
Язе като се прибрах и седнаме да вечераме с Глигорица, за малко да припаднем от стреширане ебаси. Преставаш ли си, она ми беше опържила за вечеране яйца с лук. Това каде най го обичам и каде като ми го напрай после си легаме на големио креват. Добре ама тоа път никакво ваздействие нема от яйцетата с лук. Сигорно че ме питаш що. Епа щото през целото време ме глождеше мисалта тиа яйца каде ги едем законови ли са ели не са ебаси. Та преставаш ли си колко ми беше несгодно с половината мисал да съм при яйцата а с другата половина у затворо. И при това положение ваобще изобщо не ми остана место за мисал накъмто големиа креват.

Та ич не е лесно да си законов отсекаде ебаси.