автор: DinaRukaq

Аз чувствата си на пазар не водя!
В долапа, в къщи ги държа.
Изпитвам страх -
какво ще кажат хората?
А може би е просто суета!?!
Аз думите за изповед избирам,
понякога са режещи кат нож,
завивам ги с хартия-
- И прибирам ги…
Защо да плаша хората със тях?
Аз сълзите във чаша ги събирам,
горещи като огън те димят.
С чинийка от усмивка ги покривам
- Не искам хората да разберат,
че силата – безсилие е вече.
Усмивката –несбъдната мечта.
Очите греещи – подтисната тревога.
Живота ми илюзия една!
Не се плаши – така се случи просто,
сергията пред теб да наредя.
Разгледай я за малко,
а пък после….
В долапа , в къщи ще я прибера!