Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари: ”Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички.”
Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета и кръстчета. А на всеки клиент ми се иска да подаряваме и малко надежда. Кой каквото има да отвърне в замяна.
Затова миналата седмица в най-големия сняг и студ запалих колата, и тръгнах на двеста километра да пазарувам. Акумулаторът едва го съживих, комшията в автосервиза отсреща не ми даде от неговия ток, за да си свърша работата. Не искаше да ми даде надежда, имах пари да си платя, но явно за него съм малък клиент. В неговия сервиз само грамадни и луксозни коли и джипове влизат, аз ли с моята остаряла машина да го впечатля…
Взех някои сребърни неща, за други се договорих, натоварих на задната седалка един голям иконостас, в един кашон събрах икони, броеници, църковна утвар и поех обратно.
Срещата с една госпожа, издател на религиозна литература, обаче не се състоя. Нещо времето й попречило, може и тя да е имала проблем с акумулатора, а и да е попаднала за помощ на такъв помощник, като моя комшия…
- Не се безпокой, моето момче- ми каза тя по телефона.- Още утре ще ти приготвя колет с най-търсените заглавия. Сериозно момче ми изглеждаш.
Стана ми малко смешно, тя навярно е по-млада от мене. Но така хубаво говореше, че не исках да я прекъсвам. Все пак някой ден ще се видим, и тогава ще види побелялата ми брада.
Днес отново ми се обади.
- Моето момче, пуснах ти колета, всичко ще е наред. В началото ще ти е трудно, затова ти изпращам най-търсените заглавия.
Значи и тя е любителка на Джани Родари, помислих си аз.
Сега остава да подредим, да осветим, да рекламираме и да започнем.
Мисля, че много хора се нуждаят от надежда. Дали във февруарския студ или в идващата пролет и топлото лято, когато звездите в тъмносиньото небе ще греят в очите ни. Винаги трябва надежда.
А пък моята позната може да продължи така да ме нарича. Защото аз наистина съм едно момче, не се имам за нищо повече. Освен, че те нямат бели бради, със сигурност. Нали и аз съм бил момче…
01.02.2012 Любомир Николов
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Моето момче" | Вход | 6 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Моето момче от galiakara на 01.02.2012 @ 20:23:33 (Профил | Изпрати бележка) | Къде ще е този интересен магазин на надеждата? Искам и аз да го посетя! Чудесно чувство ми остави твоя разказ. Особено с финала! Поздрав, Любар! И успех на лирическия и приятеля му! Привет! |
]
Re: Моето момче от mariq-desislava на 02.02.2012 @ 08:32:02 (Профил | Изпрати бележка) | От застрашен вид си, вече кажи-речи никой не прави това. |
]
Re: Моето момче от mariq-desislava на 02.02.2012 @ 09:45:18 (Профил | Изпрати бележка) | Никой не дава надежда, разбира се. |
]
]
Re: Моето момче от verysmallanimal на 03.02.2012 @ 23:12:25 (Профил | Изпрати бележка) | Хе...та кой друг освен едно момче (или момиче) би направило книжарница? Кой друг би седял по нощите, вгледан в белия лист?
Само мочетата и момичетата продават надежда - срещу усмивки.
Поздрав сърдечен! |
]
Re: Моето момче от Markoni55 на 08.02.2012 @ 19:20:53 (Профил | Изпрати бележка) | сега разбирам защо ти харесвам писаниците. Защото са истински и ненапудрени, което не значи че не си добар разказвач.
Ако наистина правиш това, за което разказваш може да ти помогна. Най-малко да ти препоръчам автори, с които да работиш на консигнация - за икони и сребро.
Колкото за надеждата - и аз мисля, че си е мисия. Всеки път се намира по някой, който да ме попита каква ми е залаверата от баловете на поезията. Е как да му обясня, че и аз не съм го разбрала,а вече са шест. Луда работа! Мисия е това, така да знаеш! Вътре го усещаш, че трябва да го направиш и няма оправия |
Re: Моето момче от lubara на 09.02.2012 @ 12:45:29 (Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com | Да се надявам, че скоро ще започнем. Разбира се, всяка помощ е добре дошла. Нека да потръгнат нещата и тогава ще ти се обадя. Благодаря ти.
А за писаниците, много харесвам думите на Янко Станоев. Той казва, че умението да се разказват истории, това прави от пишещия писател. Простите, човешките неща.
Твоето начинание си е за учудване, в това забързано време. Както казвам, и ти си любителка на Джани Родари.
Поздрави, Markoni55 ! |
] | |