автор: DinaRukaq

Отивам си ...и няма да те имам!
Мъглата спуска своите клепачи...
Ти обещай...в съня ти щом пристигам
да ме разсмиваш и да не ми се плаче...

На мрака във прегръдката ще седна...
Ще ми разкажеш как си преуспял
и колко силен се наложило да бъдеш,
и как за мен ти е ужасно жал...

Недей да светваш. Потопен в магия...
Сънувай мен и тихо ме вземи...
Щом утрото настъпи - събуди се...
Ела ...букет на гроба ми сложи.