автор: vlad_ongyl

На Лора - Честит рожден ден!

Макар да бързах, снегът ме изпревари.

Той десант е на ангели бели
в заледените поля на януари.
За дълъг миг сърцата ни са спрели.

Какво е животът – вятърна мелница,–
често напразно крилата върти.
Във календара, затрупан от делници,
единствен светъл мой празник си ти.

Преди да се засея в небесната степ,
зная, че в теб е ключът за рая.
Но и ключът, аз зная, за ада е в теб.
Ти си моя врата към безкрая.

Виж, сияят над нас светлини на звезди,
взривили се преди столетия.
Така няколко стиха оставят следи
дълго след смъртта на поетите.

И какво, че ден със ден не си приличат –
над света когато падне мрака,
на всички тези, които се обичат,
нека нощите да са еднакви.

Няма още слънце и зелени треви,
нито звънкия глас на капчуци.
Но под снега кокичета вдигат глави

за най-нежната революция.