автор: traveling_musician

Единият ми дух е във бутилка сладострастие. 
Накичен е с безверия, сплетени на ланци, 
от чийто звън ми тракат зъбите от щастие, 
че съм отгледал дух във дух неандерталски. 

Него, същия, научих на приветливост -
да си харесва перушината, с катран залята. 
Да взема образа ми, щом срещне враговете ми.
И да поднася блага жлъч на старите приятели.

А другият ми дух е в имигрантство.
Не ми е писал толкова години...
Зареян някъде в забравени пространства,
не ще да влезе във капана на бутилката.

И само вярата, че мъничко го има, 
ме топли върху кладата на зимата...