автор: Radi_radev19441944

...

Примигва среднощно зелен светофар.
Тъгата ми свети в зелено.
Животът – случайно минаващ клошар –
изниза се тихо край мене.

От тоз епизод не остана следа.
Следите са все безполезни.
В случаен прозорец случайна звезда
надникна за миг и изчезна.

Случаен спектакъл в случаен гастрол;
повръщам от глупави роли.
Отдавна е ясно, че царят е гол
и болката свиреше соло.

Животът ми явно е стар епизод
с отдавна измислени сцени.
Събирам фрактали в кънтящ ледоход –
студено, студено, студено...

Измислям си сън и безброй светила
от думи безброй – премълчани.
Измислям, измислям звезди от мъгла –
случайно, случайно, случайно...

Но сляп е зографът, маестрото – глух –
И някак си минах за кратко.
Отбих се за миг – не видях и не чух;
оттатък съм вече, оттатък.

Заспива среднощ светофарът зелен.
Заспива зелен булевардът.
И тихичко, тихичко пее във мен
с притихнал акорд миокардът.