автор: rosi45

Слушам.Мелодия вълнуваща,
онази -специалната,нашата...
Краката като восък омекваха
и устните жадно се търсеха...

Но ръцете ми празни сега са.
Толкова студено без теб е
в тази привечер пролетна,
сълза натежава на миглите,

умираща пеперуда е сърцето.
В сънищата ми копнежни само
ще ме докосне, едва доловимо,
едно крило нежно, ангелско...