автор: Lorena

В леговището на страха, в утробата му
се ражда подобие на стих с отрязани крила.
Да-приличаше на птица, но сега никога няма да полети
и да стигне до някой,който да го изживее.
Жълтите му очи са страшни-
говорят за ужаса от неговия непотребен свят,
за една тъмна душа,
която ще се излее в канавките без никой да забележи.
Отварям широко прозорците-
да изпълзи навън и да се разбие с писък на паважа.
Тялото му е сгърчено и уродливо,
но гласът му е музика, позабравена и тъжна.
Не го забравяйте! Той диша.