автор: nikoi

На небето етажът приземен
саботира престоя ми тук.
От дървото ще имам да вземам
забранения плод - зеленчук.

Ти си нещо, което жадувам
като чума, проказа и бяс.
С теб не зная, не виждам, не чувам.
Срещу теб все по-малко съм аз.

На тунела във края е тъмно.
Подари ми букетче напалм!
Ще си светя нагоре по хълма ти
със сизифовски грохот и плам.

Ти объркваш хиляда представи.
И те мразя до кости и прочие.
От ребро задушено се прави,
не човек като глист непорочен.

Всяка ягода е месоядна,
всяка круша душевно е слива.
Всеки ангел е дявол пропаднал
във клишето, че с теб съм щастлива.

Но усещам как бавно топи се
самотата ми на изкопаемо
щом си тук и ме мразиш до писък.
Всъщност друго от теб не желая..