автор: anaatina

и знаем ли наистина...как се живее....
Мими се стресна на сън,скочи и се изправи в леглото.После седна.Тъмнината на стаята я обгърна.Чу се някакъв шум отвън,всички спяха и тя беше сама.Изплаши се.Огледа се,не знаеше какво да прави ...и се разплака.
Нещо запърха пред нея...и кацна на носа и.
Мислите и спряха и тя събра очи да види кой е. Една малка кукличка с крилца,около нея имаше кълбо светлина,което огряваше меко стаята.
-Защо плачеш момиченце?
-Коя си ти?-погледна я учудено Мими.
-Куклата вълшебница.
-Не знаех,че има живи кукли.
-Има!-меденото гласче на малката вълшебница завибрира в Мими от което тя забрави да плаче.
После се появи първата мисъл...."не знам как да живея"... и тя я изрече на глас.
-КАК СЕ ЖИВЕЕ?-кукличката се усмихна и от очите и заструи светлина към Мими.
-Ами ПРОСТО ДИШАЙ.
Малкото момиченце се заслуша в дишането си-въздухът влизаше и излизаше с приятен звук.
Усети как миниатюрната вълшебница го обля със светлина.
Вдишваше и издишваше.
Потопи се в спокойствие,отпусна се в някаква лекота и неусетно заспа.
из приказки за детската душа