автор: ringo

Когато сядам пак да пиша стихове,
приличам май на странен каубой,
повел стада от думи ненаписани
към извора студен на водопой.

На някои разресвам нежно гривите,
на други пък ги милвам със любов,
умело укротявам по-игривите,
и търся в същността им смисъл нов.

Когато трябва да се боря с римите,
внимателно прослушвам всеки звук,
от тях подбирам най-неповторимите -
тук доверявам се на моя слух.

И трябва да намеря после ритъма -
стихът ми като песен да звучи,
Как става ли? Чудесно питане!
Но трябва друг да ти го обясни!...

На думите ти - подредени, сресани,
живот ще трябва да им вдъхнеш ти,
не само да звучат красиво, песенно,
но трябва пулс във тях да затупти!

Това е тя - идеята ти искрена -
за да живее дълго твоят стих!
Да бъде като клетва истинна,
душата ти с любов да освети!...