Не е Виена, но не е скучно...
Градчето е вечно зелено.
Дали нещо ще му се случи,
щом времето няма значение...
Казино. Фонтан ала Белучи -
гола нимфа под струите...
Ферари и бусче олющено
се вслушват в небесните струни.
Симфония номер девет...
(А аз май нямах и първа...)
Някой свири на глуха латерна
зад ъгъла страшен и къдрав...
Най-тихата къща е гиздава.
Душа вече нямам в душата си.
Отпивам луната и слизам
в петите на свойто безславие.
И, Баден, някой набързо
с кутре ме докосва и казва ми
с лунен акцент, но - на български:
"Приятел, върви си на гарата!"...