автор: Valens

Дяволи черни в погледа светъл
карти играят и всеки е коз.
Тамян със надежда подава Небето.
Дали да го взема? Това е въпрос.

Дяволски думи - захарни, вкусни -
мрежи оплитат - изящен ажур.
Мислите-рибки наивно се спускат,
прегърнала всяка, стрела на Амур.

Дяволски ласки, люлка над Ада,
огън танцува нереално красив.
Дочувам далечно: „Знай, ще пострадаш!“
Но пък без него, кой ли е жив.

Дяволи черни в погледа светъл
вече не шепнат: „При мен остани!“
Едва ли е нужно, щом е сърцето
стар игленик за горящи мечти.