автор: azz

от пипалата на съня
по хребета на оцелялотo cи утре
отърсвам се от агрегатните си същности
за да остана по душа единствено
ръцете ми започват от брадата ти
по тънки даже и от профил
пролазващ по стената като себе си
наназовим и пълен като космос
изплетен от невиждащи протяжности
като хриле издишват те ръцете ми
защото не поиска да изрежеш
прегръдката от органа за дишане
изтръгвам те във осем и половина
и после постепенно вкаменяваш ме

а гънките от сенки по лъчите ти
чертаят ме – ескизи за сънуване