автор: lordly

Той не е Шашко, а Сашко, но след оня случай във ІІ-ри клас всички му викат така. Иначе, по паспорт е Александър, но С-то пак му бяга, защото единият му преден зъб го няма, а другият е наполовина.
Само аз не му се надсмивам на ШЪТ-кането. И как бих могъл, нали усмивката му е такава, от как му настъпах връзката по физическо, когато потропвахме „Боряно-Борянке..” (за младежите ще поясня, че нас по физическо ни учиха да играем хора и ръченици, а не рап, брейк и салса, например).
Свестно момче беше Шашко, свястна жена си взе и свестно си живееха двамата, докато не се разчу за медузата и не му се промени, както името, така и семейния, и националния статус. Не съм от тези дето разпостраняват такива интимни неща, но ще ви разкажа аз, за да не гу чуете разкрасено от разни зевзеци.

*
Тая работа станала в края на миналото лято. Бил слънчев и безветрен септемврийски ден. Отишъл Шашко като за последно на плаж, огледал се наоколо и като не видял познати и близки изул шортите и се намъкнал гол-голеничък сред хладните септемврийски вълни. След като изпълнил коронния си номер с далдисването и приплувал около 100-тина метра „бруст”, Шашко се обърнал по гръб и се загледал в ятото събиращи се за дълъг полет щъркели. Полежал той, що полежал, когато в полезрението му попаднал промъкващ се към шортите му силует. „Бре, останах си без гащи” – стреснал се той, опитал се да изсвири първо с уста, а после с пръсти, но като не се получило се развикал:
- Ей-й-й-й, Манг-о-о-о, да оставиш гащите-е-е-е, че мам.....(нататък ще ви го спестя).
Мангото го изгледал и като преценил разстоянието и времето до брега, се изнесал с шортите в обратна на морето посока. Естествено Шашко веднага сменил стила на „кроул”, но още на второто загребване усетил сблъсък на мъжкото си достойнство с чуждо тяло.
Вас може и да ви е жилила медуза по лицето, да е влизала от отровата й в очите ви, но постоянно нарастващата жарещо-парещо-разкъсваща болка, която вцепенила наш Шашко, не бихте могли да сравните с това. Как се е добрал горкия до брега, не го питайте, щото не го помни. Как си е направил припаска от крайбрежните храсти и морска трева, пак не го питайте, щото няма да ви покаже, но прикривайки се зад дръвчета, стълбове, и дувари Шашко криво-ляво се добрал до тях си. И тук започнала онази част от шашковата одисея, за която става дума в заглавието.
Интелигентно момче си беше Шашко, затуй макар и със свити кълки и премрежени от сълзи очи, седнал пред компа и изнамерил в Гугъла илач за горящия в скута му въглен. Обнадежден, смъкнал той оцетника от рафтчето и пъхнал въглена в него. С-с-с-с не се чуло, но Шашко усетил на мига, в какви измерения се простира щастието. Тъй го сварила жена му: отметнал в блаженство глава назад и със засияла от доволство мутра.
Кой викал по-силно: жена му за оцетника, или той с оправданията си за медузата, на делото двамата не се разбраха, но се разбра, че ги дочула леля Васа-глухата от първия етаж и до вечерта знаеше цялата махла. И не че беше кой знай какво, и не че в махлата нямаме и други, но и досега, стане ли дума за карък, все за Шашко-медузата ще се спомнят в кръчмата. Принудиха го момчето да се изсели, не само от махлата и страната, но и континента напусна, заради тия пусти нашенски зевзеци.