автор: nikikomedvenska

Той е змей, но не какъв да е -
семпло се облича в спортни дрехи
и невести чужди не краде,
неговата даже скоро взеха.

Няма си крила и огнен дъх,
няма си богатство в пещерата
и не спи в легло от горски мъх,
нито пък в яйце му е душата.

Най-обикновен човешки змей -
нито е магия, ни молитва.
Но да му откажеш? Не, недей!
И да му избягаш не опитвай.

Той ще чака, докато заспиш,
а насън законите са други.
Нямаш сила даже да шептиш,
че си майка и добра съпруга.

А на сутринта - върви, живей...
След такава нощ си като струна.
И мечтаеш оня кротък змей
да те срещне и да те целуне...