автор: roza1

Прекосявам на къщата мрака си тесен -
затъвам до кръста във сняг.
Господ отново бяло е плакал -
затрупал е думите. Пак.

Плисвам утрото хладно в очите си -
събуждам на дните смълчания ад.
Битието на дявол прилича.Събличам го.
Гася със вода всеки нощен мерак.

Душът съска по навик заучен цитат:
" Измий всички сънища!
По-лесно се диша без тях!"
Събуждам се трудно и бавно. С инат.

Намокраена птица - душата ми.
Тежи на земята - оставя следи.
Движи се боса, дребна сред преспите.
Пешеходец е. Не лети. Не мълчи.