автор: desert_inrose

ще бъдеш ли на полета крилата ми
когато пак поискам да съм жива
предусетила умората в телата ни
и затворена в черупката на мида

ще избистриш ли до бяло пак просторите
на онези дъхави и гъсти необяти
валежно предоставили природата
за изпълнител на заръка свята

ще нахраниш ли пак малкото бездомниче
подсмърчащо под зъзнещия дим в цигарата
ще го накараш ли отново да запомни че
не бива да разчита на транзитна гара

и когато срещнем пак онази лековерната
ще ѝ кажеш ли на глас да си върви по пътя
че като нея всички до последен грешни сме
и си влачим кръстовете и си плачем мъките

ще останеш ли на полета крилете ми
и когато земно стъпалата закърнеят
не ще е нужно да прогонваш дъждовете
- една ще бъде песента за пеене