автор: ma_gi

Направете ми място да мина, госпожо Страст,
твърде дълго гласа Ви слушам,
твърде дълго останах с Вас,
твърде дълго се държахме за гушите!

Не че компанията Ви ми тежи -
Вие сте добър събеседник -
но след думите Ви горчи
и кръвта смръзва във вените.

А в студа, знаем и двете с Вас,
трудно покълва семе,
трудно може да бухне квас,
че да замесиш хлебец…

А гладна душа, хоро не играй –
все хлябове са й в главата
и оня, Коледния кравай,
дето е по-скъп и от злато…

За него, всичките ни души,
биха дали мило и драго,
че само любов може да утеши,
и само любов не ограбва.

Тръгвам си вече, госпожо Страст,
измъчихте Вие душата ми гладна,
дълга беше борбата за власт,
но Любовта, Ви я открадна….