автор: ATOM

Един е на действителното пътят.
Съдбата монополно ни превзе.
Опазих тишината ти от тътена
на най-неподходящото сърце.

И толкова бе явна тази тайна,
втвърдила се до тежкия въпрос –
ще можем ли с греди неосезаемост
да вдигнем над вещественото мост.

В посоката към Теб намерих Аза си
и пътят се изправи и изглади,
но в дъното му ярките отблясъци
били от приближаващите клади.