автор: milanov

Нощта разстила се прозрачна.
Към мен смутено идваш ти.
Мълчим пред истината мрачна-
в лицата уморени тя кънти.

Душата ми очаква друга-
танцувам с нея в ад и рай.
И тя през зимата и в юга
от обич и без грим играй!

Сега е тихо и спокойно-
един вълшебен, звезден мир.
А с теб разделям се достойно-
след някакъв случаен пир...

18.01.2012г
Гр. Пазарджик Ив. Шопов