автор: bilqna_popova

Десет дни.
Страстни, слънчеви, снежни...
Десет. И нито един с другия не си прилича.
Като отпечатъците на пръстите.
Само по усещането за обич.
По усещането за смисъл.
Да съм жена. Твоята.
Никой не може да го разкаже.
Никой не може да го повтори.
Тогава да не говори.
Еднакви само в това,
че във всеки ден те обичах.
Както стана и на единайстия.
Мисълта за всеки следващ
гори като огън в сърцето ми.
И всичко друго повлича...