автор: Ray_Jay

Поглед.
Още с първия ти поглед знаех, че съм безвъзвратно загубена. Знаех също, че ще ме нараниш! И о, то как. Само, така, както ти можеш!
Но въпреки това рискувах.
Знаеш ли, връщайки се сега назад, за нищо не съжалявам. Всяка една болка, всяка една тъга или пролята сълза, ме караше да вървя повече и повече към теб/към себе си. Всяка една болка-ми се струваше истинска. О, толкова истинска!
Исках да ме боли, за да усещам нещо! Истинско! Бях поела по Път, от който връщането назад е, по-болезнено, дори от избора да тръгнеш. Всъщност, няма връщане! Но трябваше да опитам да се върна, за да разбера. Нали знаеш, винаги съм била упорита. Все ми го казваше... Чак твърдоглава. До безсъзнание. Но пък беше безкрайно сладко, да изпадам в липса на съзнание, в прегръдките ти.
Да заспивам, без да помня, дори кога... Да се будя, със световъртежи и да те карам да тичаш за Кока-кола. Ах, как ми липсваш понякога. Знаех, че ще ми липсваш, но следваше да намеря себе си и да откажа да погубя теб самия, карайки те да търсиш нещо, което е в теб самия, в мен.