На Любов
Обречена бе нашата любов,
обаче трябваше да ни споходи;
не може всеки ден
да бъдеш бог -
голямата любов е дар от Бога.
Не зная хубаво ли е това,
че всеки път
животът побеждава.
Обрастват пътищата ни с трева,
ако по тях с години не минаваме.
Изглежда ребусът неразрешим
и отговорът му не знае никой.
Не е възможно
хем да си щастлив,
хем да останеш
мислеща тръстика.
Да, продължава пустият живот.
Но нови пътища ще има само
когато тръгнем;
ние сме на ход.
И нека връщане назад да няма.
В това, че всяко зло е за добро,
дано намерим някаква утеха:
не е било Голямата любов,
щом обстоятелства
ни я отнеха.