В най - мекия поглед
изплувах -
прашинка любов
и с нежния поздрав на утрото
снежно - мъгливо
докоснах душата ти...
в двете следи Благослов,
изгрели на пътя ми,
моя сълзице свенлива.
И в топлият Миг
(в януарския скрежен повей)
разлистих усмивката,
толкова дълго желана...
пред тежкия съд
на живящия, свят Водолей
от който извираш ти.
В който и аз ще остана.