автор: ole72

на Родопа планина

Планина като стих. Като сън. Като смях.
С мека, майчинска длан. И прегръдка зелена.
В свободата простих. В добротата видях.
Светлината ти пих. Сякаш в теб съм родена.

Самотата измих. За живот закопнях.
В миг на кротката жал по билата стаена.
Аз ли пак се открих?! Бях ли истинска?! Бях.
И сега съм такава щом ти си до мене.