В страната ни, където бог е хляба,
е истинска единствено солта.
Там истината не им трябва
и точен заместител има тя.
Но често, като в криво огледало,
прилича двойникът на шут.
Като жена направен, в мъжко тяло,
излязъл сякаш от картината на луд.
И ей го - избуял е като гъба...
Отровен, двойникът крещи.
Уста отворил, срещу теб се зъби -
натрапникът дано харесаш ти!
Ти слушаш вой на куче, вместо песен,
артист отвсякъде - с какъв фалцет...
Приятелю, виж колко лесно
наместо вино ни пробутаха оцет!
Недей заменя празникът за зрелище,
прати по дяволите тоя жалък гном,
не струва той дори паница леща,
не го допускай ти до своя дом!
Да, някъде далече бродят феи,
там жив е Глинка, свири Лист...
А ние глупаво Земята на Орфея
превърнахме в Страната на Азис.