автор: traveling_musician

"Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага."
Борис Христов

Аз къщичка нощес си съградих
и за ограда ѝ издигнах стихоплет.
Приседнал там на прага ѝ, засвирих
кавър версия на соло за тромпет.

Мелодията литна към дежурния
по глухота съсед. След рикошет,
тя пропищя над сенки и над бурени
и тупна право в двора на поета.

Той тъкмо беше грабнал лирата,
разкрачен в рецитално положение,
но щом видя мелодията, милата,
реши да ѝ направи предложение:

"Ах, дай да пиша стихове по тебе -
за вино, за любов и за море!
Аз боди-арт владея, бейби.
Събличай се и лягай, най-добре!"

Мелодията с тънък свян го стрелна,
но еротична нотичка изпусна.
Разголи свойта пищна едноделност
и сластно пред поета се отпусна...

Какво е станало след туй, не зная.
Нощта от непрогледност бе проклета.
На сутринта с учудване безкрайно
видях дечица в двора на поета.

Близнаци бяха всички - едноделни.
И всичките - с нослета от мундщуци.
Те пееха ми песнички нефелни
и ме замеряха с признателност на буци...

***
Не исках точно тази кавър версия...
Добре е, че съседът пак не чува.
Тромпетът се задави от инверсии,
а пък поемата ми падна и се счупи...