Изпирам ги
-не ги изхвърлям-
новите
чорапи на надеждата
/с лъжица слънчев пясък
и синка от небето ,
като внимавам
за звездните му копчета,
захванати
за тръпнещия глезен
на желанието/.
Изхвърлям ги
-не ги изпирам-
невинните,
наивни,
гальовно-предумишлени
чорапи на надеждата.
И продължавам боса.
Косо .
По въпроса.