автор: desert_inrose

нужна кому да е тази любов
ако няма Живот да покълне
щом липсва скиталчески брод
и няма заедно да се върнем
откъдето изгряха звездите ни и
където всички пътеки се сливат
кому нужно е питам съдбите ни
защо ни е и съня да приспиваме

кому нужно е четири длани да парят
и четири устни на кръст да шептят
щом фитилът сам никога не догаря
когато телата восъчно се топят
по безсърдечното хлабаво време
щом годините на кантара тежат
без разлика в нето и бруто...
поне, Нощ, и съня ни отнемай
да сме будни, преди да е утро

кому е нужна такава любов
кантарна, човешка и ялова
не, не питам, тук няма въпрос
ни отговор в ръкавицата дядова

ще получим някога, даже отвън

а когато някога в буден сън
сред хиляди залутани измами
и в лъжовно сиромашко лято
пластовете живи на плътта ми
ще се стичат по мургава тиха нощ
и с кафето ми, мургаво, Утрото
ще сипе фин ароматен разкош
и въздишки от носле ненапудрено