***
Ако тази нощ, за теб напиша блус за двама,
ще искам черните клавиши да са с форма на овал,
и ще започна с думите, не искам да се влюбваш никога,
обичай ме така, както се обича болеста на скитник.
Обичай ме с ръката си протегната за сбогом,
която помни мълчаливо кръпките по кожата,
и тези питащи очи големи като езера, а аз дълбоко вътре,
достатъчно дълбоко да потъна и заспя.
Ако ти напиша блус за лятото и за нежноста на устните,
той сигурно ще почва тихо, като тревата пиеща вода от извора,
и после като кръв която се събужда бавно в слънцето,
ще питам с думи, виждаш ли живота, виждаш ли живота във очите ми.
Ако във тази нощ, за теб душата ми замлъкне като песен,
не ме погребвай във минало и спомени за бъдеще,
живей със мен както се посрешат и изпращат жерави,
защото любовта наистина живее, докато има памет в живите.