автор: artist

Дълго се лутах така - без компас
потънала в млечния сън на мъглата,
нищо не търсех и никой не чаках
притихнах в невидима водна печал...
никакъв цвят, никакъв звук,
тишина - мъртва кротост, безвремие...
А речният пъзел лениво проблясваше
в ефирни, миражни видения -
нанизваше люспи сребристи и
мъниста седефени
по зелените, призрачни вени.
Калейдоскопен гавот затанцуваха рибите -
красиво ме мамеха, после рязко изчезваха
и аз се зареях след тях запленена -
неусетно потънах в дълбокия ултрамарин...
В миг, изумрудена струна се стрелна към мен -
пъпната връв на небето със дъното...
и тръгнах нагоре, нагоре към Господ - смирена
с надежда да намеря някога себе си...