автор: stiphenstrash

Вън зимата тъче пухкавото си бяло наметало,а в кухнята Нане,до бумтящата печка,пие греяна джанковица със своя съсед.Когато в джезвето изчезва и последното съдържание от бутилката,домакинът с усилие вдига натежалата си глава,вперва поглед в опушения таван и дълбокомислено изрича:
-Ти ме знаеш-я от работа не се плашим.Ама най-обичам да мислим!Вторачим се у някоя божия твар-я плужек,я срамна въшка,и разсъждавам за нейното предназначение...А мозакот ми почва да реже като солингенов калъч!Че ти признаем нещо,дето на никой не съм го казувал:мислим дека съм бил гръцки философ у некой друг живот.Че ти демонстрирам нагледно-сам понекога се плашим от моето можене!
И Нане се оглежда наоколо,за да открие обект,достоен за аналитичната му мисъл.Посяга към шкафа и изважда от там наченат пакет с фасул.
-Ето,ще кажеш-най-обикновено вариво.На плико едро е написано "Смилянски боб".Но я не приемам нищо на юнашко доверие-и тук домакинът слага"пенжерите"си.
-Фокусирам-и хоп!-долу некъде,ситно-ситно,се едно муха го е нацвъкала,чета:
„Произведено в Китай".Ха сега де!Верно,че има некакво источно звучене,ама я си знам,че такова село има само у Слолянско.Па и кога Смилян войвода е смогнал,като Крали Марко,да прескочи китаискио дзит!Хайде холан...Иначите Родопите са извор и на други такива загатки.Там и убави картофи гледат.Некъде им викат "компири".Да,ама на свадбата на малкио ми син у ресторанта ни гощаваа с една особена баница"пататник"-точно от въпроснио продукт.Мен вътрешно ме гложде оти не е "картофник",да речем.А кога в момента на размисъл давам фира,викам на помощ внуко.Гледаш го-две педи,а от всичко разбира:езици,компютри,даже некаков индийски коноп у саксия завъдил.Абе,откъде да го погледнеш-оправен!Та той ме откреена,че за немци и руснаци картофът си е "картофель".Италянците му викали "папата",а англичани и американци-"пътейтоу".
Не знам защо,ама тогава се сетих за нашето Кондофрей.кога кръстоносците минавали оттам,некой си конт Офре аресал засукана шопкиня.Оставил там не само семето,а и името си!И веднага ми щракна:Друг от неговата дружина е забърсал по същио начин убава родопчанка и я научил да прави любимия му специалитет.Впрочем,специално питах готвача с какви картофи е направил "пататника"-от Полша били,щото смолянските са кът.
-Нане!след известен размисъл гостът реши да вземе също думата-За тоя ти адет шапка ти свалям.Не случайно навремето грабна най-убавата мома у село.Като те слушам,дори на мен ми идват някой интересни заключения.Сетих се,де,че и големио французин,дето е измислил наполеонките,и он бил от нашите.Кога почнала пукотевицата,не се криел,а остнал на бойното поле и ако некой питал дека е,войниците с почит викале""На поле он!...
А вън снегът продължаваше да вали-притихнал,заслушан в мъдрите разсъждения на двама обикновени шопа.