автор: azz

Сънят е тялото на вятъра
защото нямаше ръцете ми
когато се научи да създаваш
от пясъка погълнал кръгло
слънце - корем издут от топло,
как се лющи.

След него улиците са мръсници
със нокти по- червени от фенери
опънати от ревност те намират.

Опиват с нетактувано мълчание
там всички птици са разпятие
а дланите самото изцеление...

Незнайни миокардни територии
изтласкват честността да съм обичана.
Останалото просто е отсъствие.