автор: ATOM

Родих се от умората си. Търся
не нови начала, а хубав край, но
оставил съм безбройните ми мъртви
в праха си да заравят тази тайна.

Мощѝте им блестят, но не от фосфор.
(какво ли друго можем да си мислим)
Безбройните животи са износвали
на първия живот едната истина.

И аз събирах този прах усърдно
в калъфите на старите ми кòртици...
Но всички униформи вече върнах
в безброите.
Родих се от умората си.