автор: railleuse

Обичаш ме…
Но отдалеч,
почти си само спомен…
Как те Обичам…
…стой далеч!
Отронен лист, бездомен,
върти се
с ромон
в синева,
поръбен с жълти нишки,
дали
листът
кръжи с тъга -
по лятото въздишка…?
И аз
в отлитащ
миг сега
с очи се омагьосвам,
улавям
лист,
но нови два
пропадат безпосочни
Уплашено,
Сърцето
спря -
дочуло твойто име
във шепота
на две
листа
и болка пак взриви ме
От мисълта
за теб
боля -
в деня със страх се крия,
в нощта
потъвам
сам-сама
във спомена-магия
Но днес
със болка
е стаен
викът на листопада
не плача аз,
една
сълза
пророни есен млада
Целуваш ме…
…как си далеч…
Но чакам, в свят огромен
oткри
Сърцето
точно в теб,
свой дом във миг бездомен