автор: bebvragalowski

Видях я случайно, как стискаше хляба,
в небрежния залез на своя живот.
Тя беше връстница на моята баба,
но страшен, гладът бе превърнал я в скот.

С крака не домити, в обувки без връзки,
пълзеше към своя разлагащ се дом,
където навярно мечтите си дръзки
редовно тушира с ракия и ром.

С палтенце свалено от ниска тераса,
тъй мило претоплящо пулса и слаб,
тя на ъгъла спря и с нежна гримаса
на просяче даде от топлия хляб.

И тогава поисках някак да мога,
да дам и на нея от нейната страст
към живота, заченат в тъмна бърлога -
дарен ни безплатно в рождения час!

Тя беше връстница на моята баба,
но хорската старост - нима е порок?
Гледах я тъжен, но прозрях, че и слаба,
бе взела на заем от божия влог...