автор: jollyroger

Все още нежен и приятен
повява утринният хлад,
но няма как във ход обратен
да върнем Времето назад...

Листата още са зелени,
на птици екне песента-
едно такова лудо Време
преди да дойде Есента!..

Във въздуха обаче вече
едно Предчувствие трепти
и доловиш ли го човече
по-меланхолен ставаш ти...

Усещаш го, а думи няма,
с които да го изречеш-
то някак си, ей тъй те грабва
с един необясним копнеж...

И лесно можеш да изгубиш
залагаш ли нетърпелив,
но е възможно и да любиш,
а даже и да си щастлив!

И няма ли „хиляда нощи”,
то ще ти стигне и една,
ако Страстта ти пази още
Желанието за Жена!..

Духът на Вятърът се носи
подобно странник из нощта,
но броди в паралелни оси
неуловим от Мисълта...

... А можем да докоснем Времето
сега за миг от Вечността,
дори да си решим проблемите
и с поривите на Страстта,

но трябва Огън от Мечтите
(несбъднат, но неугасим!)
и Лудостта си във Душите
божествено да съхраним!..

Какво ли още ще изгубим
ако останем без Мечти!?..
Една безсмислена заблуда,
или безсмислена почти?

...А нови приказки Живота
ще си измисля в Есента
за щурата ни и самотна
спонтанна Лудост във Страстта

и в тая носталгичност тяхна
щом хоризонтите зоват-
мечтаем с Вятъра да яхнем
и мачтите в обратен път...

... По- трудно вече се залъгваш-
след Залез няма хорска реч,
а нощите са толкоз дълги
и Изгревът е тъй далеч!..

Възможно е и да бълнуваш
в Делириума откровен,
в безсънието щом сънуваш,
че пак си млад и настървен.

А като пясък през решето
виж Времето ти дава знак,
но... чакаш Чудото, което
едва ли ще се случи пак!..

... И всичко писано в Съдбата
ще се изпълни щем-нещем:
в изплъзващото ни се Лято
и във Страстта, щом се кълнем!..

Но в сянката на Храм забравен
дай Шанс последен и на Бог,
че Той по принцип има право
да ти отпусне втори срок!..

Разделите ще бъдат тежки
понеже тя и Любовта
все прави старите си грешки
в Желанията на Плътта!..

... Едно такова лудо Време
и със жестока Красота:
на Равносметки и Проблеми
преди да дойде Есента!...

22.09.2011. д-р Коста Качев