автор: Gorqsht_snqg

На вуйчо ми - най-добрият мъж, когото познавам, който внезапно ни напусна на 20-ти Септември 2011-та година. Винаги ще ни липсваш! Не спирай да идваш в съня ми, не давай покой на сърцето ми...Без теб нямаше да съм човека, който съм! Обичам те завинаги!

Стихчето е моя преработка на стихотворението "На Христо Фотев" на Камелия Кондова (kamik). Оригиналът на kamik e публикуван под моята версия.

Преработка - Денислава Хорозова

Отне ни го съдба! Е, на - честито!
Осиротяха ни душите и живота.
Не виждаш ли? Къде са ти очите?!
Без него този град е мъртво грозен.
И не е Варна — а e тухли и комини.
Не гларуси — а гарвани и врани.
Щом най-добрият мъж си е заминал
и шепа слънце няма да остане.
Момичетата само ще заплачем
и цялото море ще затъгува.
Делфините не свикнали със тази
безмерна скръб. От мъка ще отплуват.
Морето със родителска тревога
ще тръгне подир тях - да ги oпази.
И ще се свърши прошката на Бога.
И Бог ще се научи на омраза.

Съдба-несретнице, живота ни завлече!
Сега светът до кръв ще почернее.
И с любовта ще се прости, щом няма вече
да чуе най-добрият мъж да се засмее.



ОРИГИНАЛ - Камелия Кондова (kamik)

На Христо Фотев и на много други


Прогонихте поета. Е, честито!
Сега ще ви тревожи само проза.
Не виждате? Сложете си очите.
Без него този град е мъртво грозен.
Не е Бургас — а тухли и комини.
Не гларуси — а гарвани и врани.
И след като поетът си замина,
и шепа слънце няма да остане.
Едно моииче само ще заплаче —
и цялото море ще затъгува.
И знам, делфинче — още пеленаче,
след неговите песни ще заплува.
Морето със родителска тревога
ще тръгне след делфина, да го пази.
И ще се свърши прошката на Бога.
И Бог ще се научи на омраза.

Оплаквам ви за този миг, защото
душите ви съвсем ще отеснеят.
И любовта ще се прости с живота.
Защото няма кой да я възпее.