(из цикъла "Вицове в рими")
Отива Нане в черквата и сяда
при поп Евстати да се изповяда.
„ Кажи ми, синко, във какво сгреши
и Бог тогава ще те утеши!”
„ Мии… аз… такова, отче, съгреших
със чужда булка…” отговори тих
и кротък Нане. „ Със коя бе,сине? –
попита попа – Да не би с Калина
от горна махала?” „ Не, дядо попе!”
„ А може би със Сийка от „Фри шопа” ?”
„ Не, отче, не!” Но попа се не спира;
„ А да не би със Пенка от баира?”
„ И с Пенка не!” „ А да не би със Станка
от къщата до падналата джанка?”
„ Не, отче, не!” „ Тогава значи с Мара…
онази от Иванови кошари?”
„ И с нея не! Но, попе, стига вече
си ме разпитвал, а прости ми!” – рече
накрая Нане. Опрости го попа.
Той тръгна си, а срещу него Шопа;
„ Що чиниш тука, Нане… на къде си?”
„ Ааа, нищо, нищо… мъничко адреси
дойдох да взема! – отговори Нане –
За тази вечер… белким нещо стане!”