автор: g06ky

Прекрасна синя вечер
изгрява бавно над брега
и спуска се голямата луна
осветява сияйната земя...
Морето малки вълнички пличка,
звезди се сипят по свода небесен,
ах как всичко е прекрасно,
ах как всичко е песен...
Ала самотна лодката на моста вече стой,
няма го рибаря който в нея надежди тай,
няма вече кой мрежи от нея да пуска,
самотна лодката на моста вече стой...
Рибарят замина си...няма го вече уви...
И да се върне няма надежда вече навярно,
погълна го морската шир,
дълбоко в своите обятия прибра го...
Отиде си той у дома....
....самотна лодката на моста вече стой...