автор: jollyroger

Преди да плъзнат дрипави мъгли
по пътищата есенни да просят:
„О скъпа моя, как не сме могли
по-рано да се срещнем?”- е въпросът...

И въздуха тежи от аромат,
от сладост лепне, а в очите гложди-
завихрени с рояци се въртят
от гроздовия сок пияни дрожди...

На есента си златните листа
ми застели и покани да легна-
в увяхването има красота
навярно и защото е последна!..

Със щедрата си Обич ме грабни,
оваляй ме в нападалата шума
и повече ще са добрите дни-
повярвай, имаш честната ми дума!

И нищо че ще духнат Ветрове
и отнесат килима ти вълшебен
аз ще го стигна дето и да е
от Есента ти прелестна обсебен!

... А тръпката разтърсила ни днес
да продължи хиляда дни и нощи,
пък после да опитаме, с финес,
от Времето да си измолим още,

но в припека на всеки слънчев ден
огрял във Сиромашкото ни лято:
ще те желая скъпа, осенен
от чувство много есенно и свято...

21.09.2009. д-р Коста Качев
Варна
Златни пясъци