...Денят отплаваше към залеза...
Морето леко се стъмни
преди да разлюлее алени
до хоризонта чак вълни...
Аз сам разхождах се по плажа
от мисли някакви обзет...
(По-лесно ми е да ги кажа
римувано и във куплет.)
... Но както си вървях унесен
видях във пясъка следи
и тръгнах подир тях понесен
от любопитство може би.
Вървяха успоредно, двойни
следи от мъж и от жена,
които видимо доволни
оставили са тук следа.
Навярно спирали са (явно
от стъпките събрани в кръг)
целували са се и бавно
отново тръгвали са в път.
Помислих: няма да е кратък
и тоя път, но изведнъж-
те продължаваха нататък,
но само стъпките на мъж...
И спрях, и блъсках си главата
във опита да разбера
къде е отишла жената
от тая шеметна игра...
... Възможно е: ей тук на плажа
почти на прага на нощта
да е разбрала нещо важно
и да е пожелала тя
в мига да се превърне в птица
и надалеч да отлети
от идващите в броеница-
безкрайни, безлюбовни дни!..
... А може би пък в нея вгледан
мъжът и с биещо сърце-
да я я грабнал и обесебен
от Страст понесъл на ръце!..
11.08.2011. д-р Коста Качев