автор: lordly

Всеки я помни. Туй не се забравя, а допирът, а вкусът й, а трепетите преди да се случи, е-е-ех как ще се забравят. Само че при мен имаше и нещо друго, което дълго таях в себе си, но днес ще го разкажа.

Беше края на лятото, което по родителска повеля прекарвах при дядо и баба на село. Това лято не ми беше никак скучно. Причината не беше само в магарето, което вече ми даваха да яздя сам, но и в още нещо, по скоро едно много, ама много важно нещо, което се беше появило отсреща, в къщата на стрина Мина.
Нещото беше с две руси плитчици, вързани със сини панделки, които палаво потупваха две червени бузки, между които се усмихваха пухкави розови устенца. Казваше се Марина, но аз тайничко и виках Сладката Марина. Сладката, щото прималя ми като от сладко още щом я зърнах да слиза от колата. Тъй ми прималяваше от синевата на очите, от розовината на бузките и от пухкавината на устните й, че спрях да се храня и баба ме води при фелдшера.
Зарязах и магарето, и момчурляците от махалата и по цял ден се въртях около този сладкиш без да се надявам и да знам как да го захапя. Научих се да повивам куклите и да готвя супа от пясък, трева и вода, но само на два пъти успях да навра носа си в плитките й.
Ситуацията стана още по-отчайваща, когато докараха оня дългуч, пъпчивия й братовчед. Две стъклени топчета му дадох и на магарето го качих, и ей-й-й по цял ден не се отлепя от сладкиша ми, дългуча му с дългуч. Добре че има господ, чу ме, та дългуча се простуди и техните си го прибраха.
Обираха вече бостаните, когато започнах да си правя планове, как да се залепя за коя да е от розовите бузки. Ремаркетата с дините минаваха покрай нас и ние с Марината всеки ден си изпросвахме по някоя. Него ден, скрити зад плевника си играехме на тати и мама. Мястото и времето беше сгодно и аз изненадващо набутах муцуната си и звучно мляснах червената й бузка. Сладкиша стреснато се дръпна, погледна ме отпърво сърдито, но после в синевата заблестяха искри и чух:
- Не тук, ела!
Усетих ръката си в нейната. Краката ми отмалели я следваха в тъмнината зад тежката плевненска врата. Усетих дъха й на лицето си и ....о небеса....и баш тогаз:
- Маринки-е-е, Марино ма-а-а, къде си Маринке-е-е – дереше се стрина Мина – бързо-о-о, бързо ял-а-а-а, Маринк-е-е-е.
Не усетихме, кога се изстреляхме навън и що да видим - стрина Мина на прозореца към улицата, ръцете й протегнати през решетката, а в тях една огромна диня.
Тракториста, зевзекът му с зевзек, кога не ни видял навън, спрял и като се подала стрина Мина на прозореца й тикнал динята в ръцете. Помъчила се стрина да вкара динята през решетката, ама не би. Седяла милата едно известно време, взели да й отмаляват ръцете, а да пусне динята и се свиди. И на тогава се развикала.
Заради една нищо и никаква диня ми се счупи първата целувка. На другия ден, техните ненадейно си прибраха сладкиша и го видях чак след десетина години, когато вече знаех да се целувам, пък и други работи знаех.
Ама честно ви казвам и до ден днешен, режа ли в къщи диня, все за първата целувка се сещам, а жената нали не знае, все пита:
- Абе ти сега, що пак се хилиш?