автор: barona_36

Любима моя, зимата е вънка
и вятър спи в лисичи стъпки сини,
но ще се стресне, сянката му тънка
през иглени уши дори ще мине...

...и ще смрази пътеките до тебе,
и въженото мостче на въздишките.
Преди да се превърна в къс от айсберг,
на преспите в платното ще напиша...

...две думи, с дъх горещ на пресекулки,
и те ще блеснат в миг като опали.
Не се чуди съвсем с какво светулките
напролет твойте изгреви ще палят...