автор: erka

И днес ще се поспра на булеварда
да те послушам, като за последно, скитнико...

Душата ми е струна от китарата -
докоснеш ли я се превръща в извор!
А ритъмът взривява жарко лято
и рони облаци от бели маргаритки,
под пръстите ти полудява вятърът -
като хлапак, задява се с косите ми.

...а аз сама съм
в унеса си странен
и знам, че песента ти е случайна.
Не бързам...
Всъщност, закъснявам!
Но нещо в мене,
иска да остане.
И не защото тук е спряло времето,
и не защото парят ме очите ти,
а там...
дълбоко някъде...
зад струните,
душата ми танцува себе си.

Но песента ще свърши,
устните ти щом пресъхнат
и ще утихнат във ръцете струните...
...и в този миг на тишина -
по пътя си
отново
ала без душа
ще тръгна.