автор: Ray_Jay

"Имате ли куража да приемете, че дори враговете ви са ваши приятели?"
Любовта. Неприятна за писане тема... Все отнякъде отнякъде следва да се почне. Няма как да се "научим" на онази Всепоглъщаща(б*си как звучи)Любов, след като нямаме любов към никой и нищо, защото нали всички търсят онази Вечната(пак ми звучи "противно)? Що за вечност е-щом може да се отмерва? ? ? Следва да се влюбим, дори в едно цветенце, за да се "научим", вместо да го приемаме за даденост и тъпчем. Влюбване, обичане и "онази Любов" са си три отделни неща. В най-общ случай жената поглъща енергия, а мъжът я отдава. Т.нар. прословуто влюбване, което нормално трае от 6 месеца до около 3 години. След това следва "стряскането" и започват проблемите, които почти винаги водят до раздяла! След това ново влюбване и така. Човек, отказва да стигне, дори до обич, камо ли до онази "Любов"(в кавички е, защото според разните му там Мастери, дори не е Любов, а Всичко). Според мен от всичко изчетено-истинската Любов е, когато станеш Едно със самия себе си!
За да обоснова думите си, ще попитам колко хора са способни да си останат приятели с бившите? Все си мисля, че наличието/липсата на любов е в случая както с ученика и учителят риби-рибата-ученик отишъл отишъл при рибата-Учител с главно "У", разбира се, да пита как да утоли жаждата си. Учителят-риба го погледнал учуден и му заявил, че той самият живее във вода. После не знам как свършва притчата, но най-вероятно рибокът-ученик да е полудял... Та, тъй за любовта-има и я няма, според нас самите.