автор: marcusjunius

Тази Kоледа Ванката реши да се влюби в нещо по-така.
След известно проучване си избра смартфона Нокия Hush8000, „тънък и лек смартфон с най-ярък на света 3.5 инчов дисплей с технология ClearBlack”, уай-фай, компас, последен клас стандарт за пренос на данни и пълен декодиран набор с играта Angry Birds. На пазара имаше, разбира се, и по-скъпи телефони, но Ванката за толкова имаше възможност, понеже всичко това бе свързано със съседката му Пепи.

Ванката за втори път правеше номера с влюбването по Коледа и смяташе, че системата е страхотна. Предишната Коледа се беше влюбил в таблет Ейсър и беше сигурен, че тогава това бе направило Пепи много щастлива. Тя разбира се не знаеше нищо за Ейсъра, но в деня след Коледа я беше видял разплакана от радост.

За разлика от тогава обаче, този път Ванката започна от по-рано – опитът му от предишната година му бе подсказал, че трябва да започне с влюбването достатъчно рано, за да може, първо, да събере парите навреме и второ, да прегори навреме. Та с Нокията Hush Ванката стартира още от средата на ноември. Всеки ден преглеждаше коментарите за нея в разни Интернет форуми, сравняваше цени (това бе много важно!) и отделяше пари. По пет лева на ден. Не му беше трудно, просто спря да пуши за месец и към средата на декември вече имаше 150 лева само от това. От лятото имаше спестени 450 дето работи на морето като сервитьор, а останалите 200 отдели от последната заплата – така ги докара до 800, което беше най-ниската цена, на която телефонът се продаваше в Интернет.

На 22 декември сутринта Ванката се събуди радостен, с мисълта, че вече е време. Погледна часа на стария си телефон (осем и три минути) – пак Нокия, вече тригодишна, но все още напълно запазена и се зачуди, дали не трябваше да я продаде и да добави още петдесетина лева към осемстотинте, за нещо още по-скъпо. После обаче осъзна, че при неговата патентована „схема на влюбването” това нямаше как да стане и сам се засмя на глупостта си. 22 декември беше първия почивен ден за него, нали работеше на 12 часови смени. Ванката стана, взе си душ и гладко се избръсна, облече нова риза и нахлузи изпраните си дънки, обу чисто нови черни чорапи, конецът, който фабрично ги държеше заедно, преряза с нокторезачката си, за да не се скъса плетката. След това бръкна в нощното си шкафче и взе коледния плик за писмо с отпечатана на него марка на еленче. Извади банкнотите и отново ги преброи – осем по сто. Пъхна ги отново в плика, наплюнчи ръбчето и го залепи внимателно. С червен маркер за дискове написа върху горната страна, точно под еленчето: „И догодина да проходи!”

Ванката внимателно отключи входната си врата и без да обува чехли или обувки се промъкна до вратата на отсрещния апартамент – беше от онези старите, мукавените, с голям просвет над прага, откъдето сигурно много духаше. Трябваше някой път да предложи на Пепи да и сложи изолация. Наведе се и пъхна плика под вратата, едно ръбче остана да стърчи отвън и той го чукна с нокът. Пликът изшумоля и се скри вътре.

Също толкова тихо, колкото бе излязъл, Ванката се прибра в своя апартамент и внимателно затвори след себе си. Погледна часа на телефона си (беше вече девет и четиридесет), беше хубав телефон, вършеше му чудесна работа. Да, и този път системата сработи - 22 декември беше чудесен ден, новата Нокия Hush8000 бе успяла да му омръзне само от ровичкането в Интернет и гледането на лъскавите и снимки. Тъпо беше да се влюбваш в техника, техниката не е живо същество, бързо ти писва, помисли си Ванката. И ако човек само изчака малко да му мине, ще се окаже, че има куп пари, които практически вече е прежалил.

А 800 кинта щяха да стигнат на Пепи и малкия за поне един курс лечебни процедури през новата година.