Бях в дланите ти.
На върха на устните.
Очертавах сърцето ти.
Трепна.
Заболя те сладко.
Възмечта.
Възропта.
Хоризонтът мръкна.
Забрава нагълта сърцето.
Очите слепи.
Гласът ми крещеше без да го чуваш...
...
Аз безпомощен умрях
в един ден от поредицата дни,
които пълнят живота ти със съдържание.